Утре остарявам и кръста ми не пропусна да ми го напомни още в събота. Ето - изведнъж се застуди и аз не мога да помръдна. Между другото, не ставам на 50, а на 22. А причината да ме боли кръста, е че живея на общежитие. Да, точно така. За да завърша висше образование в София без родителите ми да фалират, аз спя на легло, което сигурно е по-лошо от тези в затворите. И това не го казвам, защото съм капризна кифла, а защото спя на провиснала пружина, покрита с дюшек от онези с парцалите вътре. Освен това навън е 8 градуса, а парното още не е пуснато. Все повече се убеждавам, че планът "Ран - Ът" не е просто конспиративна теория. Та затова се чувствам на 50, въпреки че утре навършвам 22. Всъщност има и други причини...
 
22 години... Това говори ли ви нещо? Да, аз съм от връстниците на българската демокрация. Ама колко грозно взе да звучи тази дума! Демокрация... Почти колкото "комунизъм"... Май българите вече не харесваме и двете думи. И има защо - и двете са синоним на "мозъчна клизма". Всъщност много малко се е променило, просто сега си въобразяваме, че имаме повече свобода. Ето, наближават избори и хипнотизираното стадо отново ще се втурне към избирателните секции, за да подхранят фантазията, че някой им е дал право на избор, като реално са били "насочени" към избора си чрез медиите. Все едно с гласуване нещо ще се промени... Аз лично си мислих да нарисувам на бюлетината един голям среден пръст, но родните политици и тази чест не заслужават. Те продадоха народа си за жълти стотинки, а аз среден пръст ще им рисувам...
 
Да си дете или тийнейджър в тази държава и в това време си е голямо изпитание. За финансовото състояние на повечето семейства е ясно. Но по-голямото изпитание е за душевността. Ценностите ни са сринати, развратът е пълен... Не мисля, че трябва да е трудно да израстнеш като добър, разумен, състрадателен и чувствителен човек, но за съжаление в България е почти невъзможно. Да си свестен човек просто не е модерно. А за да гониш мечти и цели такова волско търпение и толкова силна воля трябва да имаш, че и боговете да ти завидят - най-много един на сто българи ще те окуражи, другите ще ти кажат, че си луд или че ще метеш улиците някой ден. За щастие аз имам вградена защита - не се вписвам никъде. Дори и сред роднините и приятелите си. Не съм си избрала сама да съм вечната черна овца, май съдбата ми го избра. А всъщност това си е огромно предимство - докато белите овце се групират по интереси, мислят и се държат еднакво и оправдават групово дори и най-откачените си действия, аз стоя отстрани и гледам сеир. И най-важното - не се повлиявам (много) от всеобщата лудост.

 И така вече 22 години. Сеирът става все по-брутален, а положението - все по-лошо. Ами не ми се гледа повече. Въпреки че не се оставих да бъда повлечена от целия този абсурд, да живея в него ме изтощава психически. Ако всичко върви по план, догодина по това време трябва да съм гласувала за някоя авиокомпания с еднопосочен билет за Норвегия. И си мисля, че аз успях да се опазя и да стана добър човек, но ми е жал за тези, които не успяха. Но пък никога не е късно...